даскалувал

Речник на българския език

1. даскалувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

даскалувал е производна форма на даскалувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. даскалувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

даскалувал е производна форма на даскалувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. даскалувал — мин. деят. св. прич. м. р.

даскалувал е производна форма на даскалувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. даскалувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

даскалувал е производна форма на даскалувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).