давила

Речник на българския език

1. давила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

давила е производна форма на давя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. давила — мин. деят. св. прич. ж. р.

давила е производна форма на давя (мин. деят. св. прич. ж. р.).