давело

Речник на българския език

1. давело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

давело е производна форма на давя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. давело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

давело е производна форма на давя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).