гъчкало

Речник на българския език

1. гъчкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гъчкало е производна форма на гъчкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гъчкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гъчкало е производна форма на гъчкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. гъчкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

гъчкало е производна форма на гъчкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. гъчкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

гъчкало е производна форма на гъчкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).