гъчкал

Речник на българския език

1. гъчкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гъчкал е производна форма на гъчкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гъчкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гъчкал е производна форма на гъчкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. гъчкал — мин. деят. св. прич. м. р.

гъчкал е производна форма на гъчкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. гъчкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

гъчкал е производна форма на гъчкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).