гътнела

Речник на българския език

1. гътнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гътнела е производна форма на гътна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. гътнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

гътнела е производна форма на гътна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).