гътнел

Речник на българския език

1. гътнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гътнел е производна форма на гътна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гътнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

гътнел е производна форма на гътна (мин. деят. несв. прич. м. р.).