гътнал

Речник на българския език

1. гътнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гътнал е производна форма на гътна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гътнал — мин. деят. св. прич. м. р.

гътнал е производна форма на гътна (мин. деят. св. прич. м. р.).