гътвало

Речник на българския език

1. гътвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гътвало е производна форма на гътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гътвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гътвало е производна форма на гътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. гътвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

гътвало е производна форма на гътвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. гътвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

гътвало е производна форма на гътвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).