гътвал

Речник на българския език

1. гътвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гътвал е производна форма на гътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гътвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гътвал е производна форма на гътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. гътвал — мин. деят. св. прич. м. р.

гътвал е производна форма на гътвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. гътвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

гътвал е производна форма на гътвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).