гътва

Речник на българския език

1. гътва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

гътва е производна форма на гътвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. гътва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

гътва е производна форма на гътвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. гътва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

гътва е производна форма на гътвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).