гътах

Речник на българския език

1. гътах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

гътах е производна форма на гътам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. гътах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

гътах е производна форма на гътам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).