гърчило

Речник на българския език

1. гърчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гърчило е производна форма на гърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гърчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

гърчило е производна форма на гърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).