гърчил

Речник на българския език

1. гърчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гърчил е производна форма на гърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гърчил — мин. деят. св. прич. м. р.

гърчил е производна форма на гърча (мин. деят. св. прич. м. р.).