гърлил си

Речник на българския език

1. гърлил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

гърлил си е производна форма на гърля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. гърлил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

гърлил си е производна форма на гърля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).