гърлило съм

Речник на българския език

1. гърлило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

гърлило съм е производна форма на гърля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. гърлило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

гърлило съм е производна форма на гърля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).