гърлили

Речник на българския език

1. гърлили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

гърлили е производна форма на гърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гърлили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

гърлили е производна форма на гърля (мин. деят. св. прич. мн. ч.).