гърлила

Речник на българския език

1. гърлила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гърлила е производна форма на гърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. гърлила — мин. деят. св. прич. ж. р.

гърлила е производна форма на гърля (мин. деят. св. прич. ж. р.).