гъргорил съм

Речник на българския език

1. гъргорил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

гъргорил съм е производна форма на гъргоря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. гъргорил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

гъргорил съм е производна форма на гъргоря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).