гъргорил е

Речник на българския език

1. гъргорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гъргорил е е производна форма на гъргоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гъргорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гъргорил е е производна форма на гъргоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).