гъргорили

Речник на българския език

1. гъргорили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

гъргорили е производна форма на гъргоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гъргорили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

гъргорили е производна форма на гъргоря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).