гъргорил

Речник на българския език

1. гъргорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гъргорил е производна форма на гъргоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гъргорил — мин. деят. св. прич. м. р.

гъргорил е производна форма на гъргоря (мин. деят. св. прич. м. р.).