гърбушил съм

Речник на българския език

1. гърбушил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

гърбушил съм е производна форма на гърбуша (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. гърбушил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

гърбушил съм е производна форма на гърбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).