гърбушил си

Речник на българския език

1. гърбушил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

гърбушил си е производна форма на гърбуша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. гърбушил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

гърбушил си е производна форма на гърбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).