гърбушил е

Речник на българския език

1. гърбушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гърбушил е е производна форма на гърбуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гърбушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гърбушил е е производна форма на гърбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).