гърбушили

Речник на българския език

1. гърбушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

гърбушили е производна форма на гърбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гърбушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

гърбушили е производна форма на гърбуша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).