гърбушила е

Речник на българския език

1. гърбушила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гърбушила е е производна форма на гърбуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. гърбушила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гърбушила е е производна форма на гърбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).