гърбушил

Речник на българския език

1. гърбушил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гърбушил е производна форма на гърбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гърбушил — мин. деят. св. прич. м. р.

гърбушил е производна форма на гърбуша (мин. деят. св. прич. м. р.).