гърбил съм

Речник на българския език

1. гърбил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

гърбил съм е производна форма на гърбя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. гърбил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

гърбил съм е производна форма на гърбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).