гърбило

Речник на българския език

1. гърбило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гърбило е производна форма на гърбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гърбило — мин. деят. св. прич. ср. р.

гърбило е производна форма на гърбя се (мин. деят. св. прич. ср. р.).