гърбила

Речник на българския език

1. гърбила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гърбила е производна форма на гърбя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. гърбила — мин. деят. св. прич. ж. р.

гърбила е производна форма на гърбя се (мин. деят. св. прич. ж. р.).