гърби

Речник на българския език

1. гърби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

гърби е производна форма на гърбя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. гърби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

гърби е производна форма на гърбя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. гърби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

гърби е производна форма на гърбя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. гърби — повелително наклонение, ед. ч.

гърби е производна форма на гърбя се (повелително наклонение, ед. ч.).