гърбел

Речник на българския език

1. гърбел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гърбел е производна форма на гърбя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гърбел — мин. деят. несв. прич. м. р.

гърбел е производна форма на гърбя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).