гънете

Речник на българския език

1. гънете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

гънете е производна форма на гъна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. гънете — повелително наклонение, мн. ч.

гънете е производна форма на гъна (повелително наклонение, мн. ч.).