гънело

Речник на българския език

1. гънело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гънело е производна форма на гъна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гънело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

гънело е производна форма на гъна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).