гънел

Речник на българския език

1. гънел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гънел е производна форма на гъна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гънел — мин. деят. несв. прич. м. р.

гънел е производна форма на гъна (мин. деят. несв. прич. м. р.).