гънало

Речник на българския език

1. гънало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гънало е производна форма на гъна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гънало — мин. деят. св. прич. ср. р.

гънало е производна форма на гъна (мин. деят. св. прич. ср. р.).