гълтал

Речник на българския език

1. гълтал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гълтал е производна форма на гълтам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гълтал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гълтал е производна форма на гълтам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. гълтал — мин. деят. св. прич. м. р.

гълтал е производна форма на гълтам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. гълтал — мин. деят. несв. прич. м. р.

гълтал е производна форма на гълтам (мин. деят. несв. прич. м. р.).