гъзурчил съм

Речник на българския език

1. гъзурчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

гъзурчил съм е производна форма на гъзурча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. гъзурчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

гъзурчил съм е производна форма на гъзурча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).