гъзурчил си

Речник на българския език

1. гъзурчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

гъзурчил си е производна форма на гъзурча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. гъзурчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

гъзурчил си е производна форма на гъзурча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).