гъзурчил е

Речник на българския език

1. гъзурчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гъзурчил е е производна форма на гъзурча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гъзурчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гъзурчил е е производна форма на гъзурча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).