гъзурчило

Речник на българския език

1. гъзурчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гъзурчило е производна форма на гъзурча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гъзурчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

гъзурчило е производна форма на гъзурча (мин. деят. св. прич. ср. р.).