гъзурчили

Речник на българския език

1. гъзурчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

гъзурчили е производна форма на гъзурча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гъзурчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

гъзурчили е производна форма на гъзурча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).