гъзурчила

Речник на българския език

1. гъзурчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гъзурчила е производна форма на гъзурча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. гъзурчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

гъзурчила е производна форма на гъзурча (мин. деят. св. прич. ж. р.).