гъзурчил

Речник на българския език

1. гъзурчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

гъзурчил е производна форма на гъзурча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. гъзурчил — мин. деят. св. прич. м. р.

гъзурчил е производна форма на гъзурча (мин. деят. св. прич. м. р.).