гъзурчи

Речник на българския език

1. гъзурчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

гъзурчи е производна форма на гъзурча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. гъзурчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

гъзурчи е производна форма на гъзурча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. гъзурчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

гъзурчи е производна форма на гъзурча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. гъзурчи — повелително наклонение, ед. ч.

гъзурчи е производна форма на гъзурча (повелително наклонение, ед. ч.).