гъзурчело е

Речник на българския език

1. гъзурчело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гъзурчело е е производна форма на гъзурча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).