гъзурчело

Речник на българския език

1. гъзурчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

гъзурчело е производна форма на гъзурча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. гъзурчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

гъзурчело е производна форма на гъзурча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).