гъзурчели

Речник на българския език

1. гъзурчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

гъзурчели е производна форма на гъзурча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. гъзурчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

гъзурчели е производна форма на гъзурча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).