гъзурчела

Речник на българския език

1. гъзурчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

гъзурчела е производна форма на гъзурча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. гъзурчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

гъзурчела е производна форма на гъзурча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).